Доц. Лидия Чавдарова: Хубаво е, че времето, в което живеем, ни дава възможност да се ползваме от първа ръка от световния опит
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. доктор Лидия Чавдарова е експерт по ядрена медицина. Завършила е медицина в МУ – София през 2004 година В интервала от февруари 2009 година до юли 2011 година организира специализация по ядрена медицина в Медицинския университет в Лайпциг, Германия, която приключва с придобиване на компетентност.
От завършването си до през днешния ден доцент Чавдарова е част от екипа на Клиниката по ядрена медицина към УСБАЛО „ Проф. Иван Черноземски “.
В момента управлява бранш „ Метаболитни облици “ в същата клиника.
Доц. Чавдарова, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля в този Ваш избор?
Аз съм първият и единствен доктор във семейството. Като дете една от фантазиите ми беше да стана доктор на галактически транспортен съд, само че изборът ми по всяка възможност беше повлиян от твърдата решителност на моя близка другарка от гимназията, с която след това станахме сътрудници в университета.
Семейството ми постоянно ме е подкрепяло, макар съзнанието за компликациите в този избор и обстоятелството, че те персонално не могат да ми оказват помощ по този професионален път.
Какво предопредели решението Ви да се посветите на онкологията?
Сякаш беше плод на случайност, само че мисля, че може би „ случайностите “ са предопределени и другите пътища доближават една и съща последна точка. Отново приятелският кръг беше основен. Като студентка не съм мислила в тази тенденция. Имах хрумвания за педиатрия и дерматология. Дори завоювах конкурс за започване на специализация по дерматология, само че в последна сметка започнах работа в Клиниката по ядрена медицина на тогавашната СБАЛО, през днешния ден УСБАЛ по онкология „ Проф. И. Черноземски “, незабавно откакто приключих образованието си в МУ-София.
Специалността „ Нуклеарна медицина “ не беше известна тогава, само че аз попаднах в чудесна професионална среда, с необикновен екип от учители и сътрудници, които ме възпламениха. Въпреки че звучи като тясно профилирана, тъй като е обвързвана с диагностика и терапия с радиофармацевтични препарати, това е една всеобхватна клинична компетентност, с потребност от знания в редица области на медицината, като в към 85% тя е тясно обвързвана с онкологията.
Кои тематични области и проблеми в онкологията съставляват необикновен интерес за Вас и бихте желали да им посветите време и старания в бъдеще?
Нуклеарната медицина претърпя голям софтуерен подтик в последното десетилетие в България и даде опция на новото потомство лекари да се доближим оптимално до международната процедура. За мен ядрената онкология, несъмнено, е главен домен. В момента работим със модерна хибридна инсталация – SPECT/CT и напълно-дигитална PET/CT за оптимална диагностика, стадиране и следене резултата от лекуването на онкологичните болести. Надявам се скоро да въведем в рутинната ни активност настоящи радиофармацевтици, с цел да разтеглим обсега на диагностиката. Все още незадоволително развита в България е метаболитната радионуклидна терапия. Полагаме старания и се надявам, че в скоро бъдеще ще можем да предлагаме етаблираната терапия със 153-Sm-EDTMP (Sm-самарий) за обезболяване на костни метастази, лекуване с 177Lu-PSMA и 177Lu-DOTATOC при простатен карцином и невроендокринни тумори, да усъвършенстваме лечението с радиоактивен йод за злокачествени и доброкачествени болести на щитовидната жлеза и други.
Кои са Вашите учители в специалността?
Проф. Елена Пиперкова беше индивидът, който ме „ осинови “ в ядрената медицина и стана мой главен наставник, предавайки ми богатия си професионален опит, насочвайки ме по пътя и стимулирайки ме и до през днешния ден. В интервал, в който апаратурата у нас не беше на нужното равнище, тя ме поддържа да проведа част от специализацията си в Клиниката по Нуклеарна медицина на Лайпциг, Германия, под управлението на проф. Регине Клуге – моят задграничен „ родител “ в ядрената медицина. Проф. Клуге разкри пред мен необятните хоризонти в специалността, което ме убеди, че съм взела верния за мен избор. Взех компетентност точно в Германия, само че носталгията и възприятието за принадлежност ме върна в България. Проф. Димитър Цингилев ми съобщи първите уроци в лабораторните радиоимунологични способи. В хода на образованието ми до мен беше проф. Антония Цоневска, от която научих доста и която също доста ме поддържаше в годините. Щастлива съм, че имам такива учители, които постоянно са споделяли с мен опита си и са ме „ държали за ръка “– малко са сътрудниците лекари, които могат да се похвалят с това.
Кои са непосредствените Ви проекти за професионално развиване?
През 2017 година беше отбраната на дисертационния ми труд на тематика „ Нуклеарно-медицинска мултимодална диагностика при малигнени лимфоми “, с научни ръководители проф. Пиперкова и проф. Клуге. Наскоро опазих хабилитационен труд за академичната степен „ Доцент “ по научната компетентност „ Онкология “, като съществена тематика на последните ми изявления и монография е малигненият меланом. В момента приготвям участия за годишните конгреси на Европейската асоциация по ядрена медицина (EANM), Българската асоциация по радиология (БАР), както и за конференцията на УСБАЛО.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Много обичам да чета, въпреки че времето все не доближава – одобрявам и класиката, и научната фантастика, и модерна литература, описваща непознати за мен земи и нации. Напоследък отивам на спортни и национални танци – работят ми зареждащо и положително след под напрежение работен ден, другояче като цяло съм рок/хардрок-фен. Пътешествията със семейство и другари също са ми пристрастеност – както из България, по този начин и в чужбина, като избирам да ги провеждам сама, тъй че да мога да усетя характера на мястото и метода на живот.
Кои етични правила се стремите да спазвате постоянно и при всички условия в общуването с пациенти и сътрудници?
В общуването си с пациентите се старая да съблюдавам главния принцип на лекаря – „ Primum non nocere ” – „ Преди всичко не вреди “. Понякога се постанова да съм един от първите лекари, които би трябвало да оповестят на пациента, че има сериозен здравословен проблем и въпреки моята роля сега е най-вече на диагностик, а не на терапевт, хората търсят контакт, желаят да чуят мнение, желаят да им се изясни. Не е елементарно, само че се пробвам да вдъхна кураж и вяра на пациентите, тъй като имам вяра, че душeвността играе съществена роля в лечебния развой.
На работното място постоянно се старая да съм колегиална, с нужното почитание, да спомагам в диагностично-лечебния логаритъм в интерес на пациентите и да оказвам помощ на по-младите сътрудници. Надявам се, че съумявам. Мисля, че усмивката и положителната дума в общуването са от огромно значение.
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си, с които дружно поемате по пътя на огромната онкология?
С моя към този момент 18-годишен опит в ядрената медицина като цяло и в частност в ядрената онкология, бих желала да пожелая на по-младите сътрудници на първо място здраве и предпочитание да се развиват – като лекари и като индивиди. Хубаво е, че времето, в което живеем, ни дава опция да се употребяваме от първа ръка от международния опит посредством научни и работни срещи и изявления, тъй че ги призовавам да взимат колкото може повече от тази независимост, да уголемяват кръгозора си и да сверяват часовника си, което е извънредно значимо при толкоз бързото развиване на технологиите и лечението в медицината.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. доктор Лидия Чавдарова е експерт по ядрена медицина. Завършила е медицина в МУ – София през 2004 година В интервала от февруари 2009 година до юли 2011 година организира специализация по ядрена медицина в Медицинския университет в Лайпциг, Германия, която приключва с придобиване на компетентност.
От завършването си до през днешния ден доцент Чавдарова е част от екипа на Клиниката по ядрена медицина към УСБАЛО „ Проф. Иван Черноземски “.
В момента управлява бранш „ Метаболитни облици “ в същата клиника.
Доц. Чавдарова, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля в този Ваш избор?
Аз съм първият и единствен доктор във семейството. Като дете една от фантазиите ми беше да стана доктор на галактически транспортен съд, само че изборът ми по всяка възможност беше повлиян от твърдата решителност на моя близка другарка от гимназията, с която след това станахме сътрудници в университета.
Семейството ми постоянно ме е подкрепяло, макар съзнанието за компликациите в този избор и обстоятелството, че те персонално не могат да ми оказват помощ по този професионален път.
Какво предопредели решението Ви да се посветите на онкологията?
Сякаш беше плод на случайност, само че мисля, че може би „ случайностите “ са предопределени и другите пътища доближават една и съща последна точка. Отново приятелският кръг беше основен. Като студентка не съм мислила в тази тенденция. Имах хрумвания за педиатрия и дерматология. Дори завоювах конкурс за започване на специализация по дерматология, само че в последна сметка започнах работа в Клиниката по ядрена медицина на тогавашната СБАЛО, през днешния ден УСБАЛ по онкология „ Проф. И. Черноземски “, незабавно откакто приключих образованието си в МУ-София.
Специалността „ Нуклеарна медицина “ не беше известна тогава, само че аз попаднах в чудесна професионална среда, с необикновен екип от учители и сътрудници, които ме възпламениха. Въпреки че звучи като тясно профилирана, тъй като е обвързвана с диагностика и терапия с радиофармацевтични препарати, това е една всеобхватна клинична компетентност, с потребност от знания в редица области на медицината, като в към 85% тя е тясно обвързвана с онкологията.
Кои тематични области и проблеми в онкологията съставляват необикновен интерес за Вас и бихте желали да им посветите време и старания в бъдеще?
Нуклеарната медицина претърпя голям софтуерен подтик в последното десетилетие в България и даде опция на новото потомство лекари да се доближим оптимално до международната процедура. За мен ядрената онкология, несъмнено, е главен домен. В момента работим със модерна хибридна инсталация – SPECT/CT и напълно-дигитална PET/CT за оптимална диагностика, стадиране и следене резултата от лекуването на онкологичните болести. Надявам се скоро да въведем в рутинната ни активност настоящи радиофармацевтици, с цел да разтеглим обсега на диагностиката. Все още незадоволително развита в България е метаболитната радионуклидна терапия. Полагаме старания и се надявам, че в скоро бъдеще ще можем да предлагаме етаблираната терапия със 153-Sm-EDTMP (Sm-самарий) за обезболяване на костни метастази, лекуване с 177Lu-PSMA и 177Lu-DOTATOC при простатен карцином и невроендокринни тумори, да усъвършенстваме лечението с радиоактивен йод за злокачествени и доброкачествени болести на щитовидната жлеза и други.
Кои са Вашите учители в специалността?
Проф. Елена Пиперкова беше индивидът, който ме „ осинови “ в ядрената медицина и стана мой главен наставник, предавайки ми богатия си професионален опит, насочвайки ме по пътя и стимулирайки ме и до през днешния ден. В интервал, в който апаратурата у нас не беше на нужното равнище, тя ме поддържа да проведа част от специализацията си в Клиниката по Нуклеарна медицина на Лайпциг, Германия, под управлението на проф. Регине Клуге – моят задграничен „ родител “ в ядрената медицина. Проф. Клуге разкри пред мен необятните хоризонти в специалността, което ме убеди, че съм взела верния за мен избор. Взех компетентност точно в Германия, само че носталгията и възприятието за принадлежност ме върна в България. Проф. Димитър Цингилев ми съобщи първите уроци в лабораторните радиоимунологични способи. В хода на образованието ми до мен беше проф. Антония Цоневска, от която научих доста и която също доста ме поддържаше в годините. Щастлива съм, че имам такива учители, които постоянно са споделяли с мен опита си и са ме „ държали за ръка “– малко са сътрудниците лекари, които могат да се похвалят с това.
Кои са непосредствените Ви проекти за професионално развиване?
През 2017 година беше отбраната на дисертационния ми труд на тематика „ Нуклеарно-медицинска мултимодална диагностика при малигнени лимфоми “, с научни ръководители проф. Пиперкова и проф. Клуге. Наскоро опазих хабилитационен труд за академичната степен „ Доцент “ по научната компетентност „ Онкология “, като съществена тематика на последните ми изявления и монография е малигненият меланом. В момента приготвям участия за годишните конгреси на Европейската асоциация по ядрена медицина (EANM), Българската асоциация по радиология (БАР), както и за конференцията на УСБАЛО.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Много обичам да чета, въпреки че времето все не доближава – одобрявам и класиката, и научната фантастика, и модерна литература, описваща непознати за мен земи и нации. Напоследък отивам на спортни и национални танци – работят ми зареждащо и положително след под напрежение работен ден, другояче като цяло съм рок/хардрок-фен. Пътешествията със семейство и другари също са ми пристрастеност – както из България, по този начин и в чужбина, като избирам да ги провеждам сама, тъй че да мога да усетя характера на мястото и метода на живот.
Кои етични правила се стремите да спазвате постоянно и при всички условия в общуването с пациенти и сътрудници?
В общуването си с пациентите се старая да съблюдавам главния принцип на лекаря – „ Primum non nocere ” – „ Преди всичко не вреди “. Понякога се постанова да съм един от първите лекари, които би трябвало да оповестят на пациента, че има сериозен здравословен проблем и въпреки моята роля сега е най-вече на диагностик, а не на терапевт, хората търсят контакт, желаят да чуят мнение, желаят да им се изясни. Не е елементарно, само че се пробвам да вдъхна кураж и вяра на пациентите, тъй като имам вяра, че душeвността играе съществена роля в лечебния развой.
На работното място постоянно се старая да съм колегиална, с нужното почитание, да спомагам в диагностично-лечебния логаритъм в интерес на пациентите и да оказвам помощ на по-младите сътрудници. Надявам се, че съумявам. Мисля, че усмивката и положителната дума в общуването са от огромно значение.
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си, с които дружно поемате по пътя на огромната онкология?
С моя към този момент 18-годишен опит в ядрената медицина като цяло и в частност в ядрената онкология, бих желала да пожелая на по-младите сътрудници на първо място здраве и предпочитание да се развиват – като лекари и като индивиди. Хубаво е, че времето, в което живеем, ни дава опция да се употребяваме от първа ръка от международния опит посредством научни и работни срещи и изявления, тъй че ги призовавам да взимат колкото може повече от тази независимост, да уголемяват кръгозора си и да сверяват часовника си, което е извънредно значимо при толкоз бързото развиване на технологиите и лечението в медицината.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ